Фосил на древна акула, която е плувала в епохата на динозаврите, разрешава вековна мистерия

Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. 

През интервала Креда жанр акули бродеха из морето с редици необикновени зъби. Предимно огромни и закръглени, тези чомпери не са били предопределени да разрязват плячката си, а да стриват и смачкват същества с черупки.

Въпреки това, защото наличието на акулите във вкаменелостите се е състояло най-вече от изолирани зъби, учените са оставени да спекулират по какъв начин е изглеждала останалата част от този античен див звяр след откриването му през 18 век.

Сега остатъци, открити от варовикови кариери в североизточно Мексико, най-сетне дават на откривателите по-ясна визия за външния тип на акулата, в това число една вкаменелост, която демонстрира съвсем всички скелетни детайли и очертание на тялото на меките тъкани на екземпляра. Находката също по този начин разкрива къде родът, прочут като Ptychodus, се намира на еволюционното дърво на акулите и други незнайни до момента черти на тази „ дългогодишна загадка “, съгласно изследване, оповестено през април в списание Proceedings of the Royal Society B: Биологични науки.

„ Намирането на скелетните остатъци в Мексико освен ни разрешава да обединим тези зъби, които са търсили дълго време скелет, само че също по този начин ни разрешава като учени да преразгледаме нашите предходни хипотези по отношение на неговата биология и връзки и да забележим какво имаме вярно и какво сбъркахме “, сподели съавторът на изследването д-р Едуардо Вилалобос Сегура, помощник в катедрата по палеонтология в Университета на Виена, Австрия, в имейл.

Откритието също дава визия за еволюционната история на акулите, открити в нашите океани през днешния ден, споделят специалисти.

Древен родственик на огромната бяла акула

Повечето типове Ptychodus са живели преди сред 100 и 80 милиона години по време на късния интервал Креда. Депозитите, в които са открити вкаменелостите - в Нуево Леон покрай община Валецильо - датират отпреди почти 93,9 до 91,85 милиона години, сподели Вилалобос Сегура.

Тъй като скелетите на акулите са направени от хрущял, те не се вкаменяват добре, като нормално оставят на археолозите единствено зъби и малко скелетни остатъци за намиране. Но доказателствата сочат, че вкаменелостите от Нуево Леон са се озовали в най-вече застояли условия, които биха разрешили зона с дефицит на О2, което е довело до опазване на меките скелети, сподели Вилалобос Сегура.

В изследването откривателите проучиха шест вкаменелости, открити на мястото, в това число цялостния образец. Три други вкаменелости бяха съвсем приключени, а два бяха непълни. С тези остатъци създателите на проучването откриха, че Ptychodus принадлежи към разред акули, известни като Lamniformes, или акули скумрия, същата група, към която принадлежат изчезналият Otodus megalodon и актуалната бяла акула. Lamniformes също включва актуалните типове мегауста, пясъчна акула, гоблин и гигантска акула, наред с други.

„ Сегашните акули съставляват единствено изчезващо минимална част от удивителното биоразнообразие, което се е случило през цялата им еволюционна история (обхващаща съвсем 400 милиона години) … проучването на изкопаеми акули е от решаващо значение за цялостното схващане на еволюционните явления, свързани с актуалните групи “, сподели съавторът на проучването Д-р Мануел Амадори, постдокторантски откривател в катедрата по палеонтология във Виенския университет в Австрия, в имейл.

Съществуването на акули скумрия със смазващи зъби до момента не беше известно, сподели Амадори. „ Има още доста за разкриване, само че можем да кажем, че сме създали още една значима крачка напред в разбирането на комплицираната еволюционна история на скумриевите акули “, добави той.

Очертанията на тялото, които разкриват формата на акулата и местоположението на перките, също по този начин дават доказателство, че праисторическата риба не е била просто жител на дъното, както се смяташе преди, а вместо това бързо плуващ див звяр, който може да е ловувал и ял морски костенурки и огромни амонити, вместо да ядат единствено мекотели, открити на дъното на океана, съгласно създателите на проучването. Въпреки че точната диета на акулата към момента не е известна, откривателите допускат, че тази модифицирана догадка за това с какво се е хранила може да е намек за повода за изгубването на Ptychodus, защото слага акулата в конкуренция с други морски хищници от късната креда с сходни диети.

„ Без цялостен образец (твърдо доказателство), това, което се знаеше за Ptychodus оттатък зъбите, беше значително научно съмнение “, сподели Майкъл Евърхарт, асистент куратор по палеонтология в Музея по естествена история Стърнбърг в Хейс, Канзас, и специалист по Late Морски вкаменелости от креда, в имейл. Той не е взел участие в проучването.

„ Новите екземпляри дават отговор на въпроси, които се връщат 180+ години обратно в 1830-те, когато Луис Агасиз (ранен прочут академик и палеонтолог) първо измисля името Ptychodus “, което значи неравен или набръчкан зъб, добави Евърхарт.

Масивни акули, трошащи черупки

Констатациите също допускат, че най-големият тип Ptychodus може да е бил малко по-малък, в сравнение с се смяташе до момента, достигайки оптималната дължина от 9,7 метра (почти 32 фута). Предишни оценки за тип, прочут като Ptychodus mortoni, го дефинират на 11,2 метра (почти 37 фута), само че ревизираният размер към момента е по-голям от актуалните върхови хищници на акули, означават създателите в проучването. Големите бели през днешния ден доближават до 6 метра (20 фута) на дължина.

Има модерни типове, които трошат черупки, като най-голямата е зебровата акула, която доближава оптималната дължина от малко над 3,5 метра (12 фута) — надалеч не толкоз гигантска, колкото Ptychodus.

„ Смазващите зъби дружно с гигантския размер вършат Ptychodus доста неповторима акула “, сподели Амадори. „ (Във вкаменелостите) някои зъби са солидни, многоъгълни и съвсем плоски, до момента в който други имат странни, заоблени издатини или заострени издатини на горната повърхнина. Всички те бяха свързани дружно, с цел да образуват солидни зъбни плочи, които този див звяр от предишното можеше да употребява, с цел да смаже съвсем всичко, което срещне.

Нов вкаменелост, разкриващ цялостния непряк аспект на Ptychodus, е с дължина близо 1,5 метра (около 5 фута), което допуска, че е от доста по-малка акула. Това може да се дължи на останките, принадлежащи на по-млада акула, или тъй като родът Ptychodus включва разнообразни типове с разнообразни размери, сподели Вилалобос Сегура.

Според нестопанската база данни Mindat.org сега са известни 22 типа Ptychodus. Повечето типове и човеци от Ptychodus евентуално са били по-малки от най-големия открит образец от Ptychodus mortoni, само че може да има и опция за по-големи типове, които занапред ще бъдат открити, сподели Евърхарт.